06.04.2020 - Първи творби от предизвикателството "Моят разказ за гората"
Първи творби от предизвикателството "Моят разказ за гората"
Венцислав М. Георгиев от град Несебър е от първите, изпратил своя творба в отговор на предизвикателството на Изпълнителна агенция по горите - "Моят разказ за гората".
Инициативата е по повод "Седмица на гората", 2020 г. и е насочена към подрастващите.
Участниците могат да изпращат своите рисунки, без ограничения в техниката на рисуване, както и стихчета, есета, разкази, посветени на гората, на ел. адрес - press@iag.bg до края на април.
Всички произведения ще бъдат публикувани на страницата на ИАГ.
В гората
Много обичам да ходя в гората. Най-често ходя с дядо. Понякога берем гъби и билки. Там има чешма и си наливаме изворна вода. Живеем близо до гората. Има екопътека, което води до поляна със заслон и пейки. Когато е слънчево времето ходим там с мама, тати и братчето ми. Правим си пикник. Играем на федербал и футбол. Събираме цветя за мама. Когато срещаме горки животни съм много щастлив. След като приключи пикника, събираме отпадъците си, защото трябва да се пази природата чиста. През зимата, след като е валяло сняг ходим с дядо да търсим следи от стъпки на горски животни. В гората се чувствам много свободен и затова често си правим разходки там. Обичам гората. Когато порасна искам да стана лесничей.
Венцислав М. Георгиев, 9 г., град Несебър,
СУ “Л. Каравелов“
Мартин Качанов - 8г.,
гр.Приморско
Изтегляне
Стефания Александрова,
17 СУ „Дамян Груев“, 5 клас
Изтегляне
Мария Златкова, 11 кл.,
Лесотехническа професионална гимназия, гр.Берковица
Балканските гори
Разхождам се в балканските гори
Сутрин рано в зори
Ухае ми на дъб прекрасно
Това е моето райско място
Зайче хапва си тревичка
Чувам песента на птичка
Кълвач чука по вековна бука
А пък кукувица в далечината кука
Прохладен вятър ме обгръща
Сякаш някой нежно ме прегръща
Поточета клокочат и надолу се
проточват
Короните на дърветата се разтварят и
сякаш път ми правят
Това е гората прекрасна
Тук е тъй приятно и красиво
Чак сърцето ми препуска игриво"
Кирил Методиев 12 год,
ОУ " Христо Смирненски" , гр. Радомир
Светулките
В горат а се отива с мама и татко и се ходи по пътечки. Има отровни гъби, но те не се късат. Има и ягоди. Те се откъсват много нежно, за да не се изкоренят. Беше през лятото... Излязохме навън в тъмното. Тогава видяхме светулките, които летяха във въздуха и светеха като малки лампички. Щом ги видях, поисках да си пожелая нещо, което да се сбъдне. Тати хвана внимателно няколко светулки и ги залепи на моето чело, на мама и на неговото. Мама изглеждаше много красива, а също ,и аз и тати. Пожелах си да пораснат повече червени горски ягодки, защото са много вкусни и да има за всички. Тогава погледнах към небето. Там имаше безкрайно много звездички. И си помислих - Дали тези звездички, първо са били светулки? И щом изпълни желанието на някое дете, светулката става звезда-голяма, красива и щастлива.
Калин Бакърджиев, 6г,
Детска градина Звездичка, гр. Варна
ОТНОВО ЕДНА АЛИСА В ГОРАТА
/посветено на Алиса от „Алиса в Страната на чудесата”/
О, Алис, страшно ти харесва!
Да бродиш през дъбрави и треви;
поточета отново да прескачаш...
...да виждаш изгреви, лъчи...
...в гората да загребваш шума
и спомени отново да плетеш.
О, Алис! Ти отново имаш сума
от листи паднали и жълъди...Четеш
по храстчета и запетайки...
от ириси, великденчета пак...
как някак си така по-сладко
да се превърнеш във хлапак...
дори хлапачката, която стига
до този свят...и онзи там...Отвъд...
О, Алис! Виж една авлига
отлита пак над горски път...
И някак си сама, така прозряла,
че можеш ти сама да го направиш, да! –
Гората пак преминала си цяла...
...И, Алис! Царството ти е Гора...
Мария Гюзелева,
гр. Елхово, 38 г
ПЕПЕРУДИ
(На мама)
Люба престана да чупи чинии в деня, в който всичките ѝ сервизи свършиха. Но в главата ѝ още звучаха примирените и сторили ѝ се тогава небивали думи на майка ѝ. Стояна беше живяла в съня си толкова дълго, че накрая вече никой не помнеше, че е жива. Затова в онази обречена утрин, когато Люба я видя да отваря очи, тя не можа да повярва. Старицата се събуди трепереща. Ръцете ѝ се бяха наситили с умиращ живот и тя посочи невиждащо пред себе си. Люба замръзна пред изкривения от артрита пръст на майка си. С последния ясновидски проблясък, който смъртта донася, Стояна тихо изрече: ''От пеперудите ще се роди самотата, а ти ще живееш в съмнения!'' После треморът я отпусна, а сънят я извика обратно при себе си. ...
Изтеглияне
Николай Петков, 16г.
АЕГ ''Гео Милев'', гр. Бургас
Гора
Гората се издига над града,
ухае днес на люляк и липа.
Гората е омайна и красива,
огласят я ята на птици.
По кадифените поля зелени
се гонят пъстроцветни пеперуди,
а тя, гората моя, е заседнала в сърцето
като невеста млада, палава, игрива.
Обичам лете да я гледам
в зелената и рокля на цветя,
като невеста в бяло зиме
и есен-златна с позлатени дървеса.
Обичам по пътеките и китни
да крача край реката
И знам, че няма на света
от нея друга по-красива
и богата…
Виктория Недялкова, 8 кл.
СУ “М. Райкович“, град Дряново
Р-л В. Дачева
Разказ за гората
Красивите борове се издигаха високо, горе, в планината. Те се стремяха към звездите, искаха да ги достигнат. Вечнозелени и недостъпни, зиме увити в снежнобели мантии, а през пролетта , лятото и есента зелени, те устояваха и на най-силните бури. Само зиме идваха и отсичаха по някоя малка елха и я отнасяха, за да я украсят за нова година, а след това я захвърляха на тавана да изсъхва самотно, обикаляна от мишките. Днес гората беше щастлива, изкъпана от пролетния дъжд, тя се радваше на чудната дъга , която се бе ширнала на хоризонта, слънцето бавна залязваше на запад, а залезът беше огнен и незабравим.
Птиците се надпяваха ...
Изтегляне
Касандра Недялкова, 8 кл.
СУ “М. Райкович“ ,град Дряново
Р-л В. Дачева
Хиляй Мустафова, 10 г.
гр. Търговище
Гората
Вечният извор на живот
Гората за мен е място, където се чувствам далеч от всичко и от всички. Там се отърсвам от ежедневието и релаксирам сред красивата природа, бера плодове, слушам песните на птичките и шумът от лъкатушещите поточета ме прави щастлива.
Пролетта е великолепна с красивите свежи клони, покрити със зелени листа. Поляните стават като черга от различни цветя-минзухари, синчец, кърши шапка и много други и предават страхотен аромат на свежо и чисто. Лятото ни пленява със своята прохлада, есента –със златистите багри и горски плодове. А когато падне снегът, попадаме в истинска зимна приказка. Всички тези сезони са като отворена книга, разкриваща различни пейзажи. ...
Изтегляне
Моника Дафова, 12 г.,
СУ "Отец Паисий“, гр. Стамболийски
Изтегляне
Стефан К. Танев, на 8 години.
Живея в гр. Приморско, там където морето и Странджа планина се прегръщат.
По повод „Седмицата на гората“
06.04.-12.04.2020 г. решихме да участваме като
екип – целият клас от IV в при СУ
„Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Петрич,
като проектирахме и създадохме
електронна книга с произведенията на
учениците: рисунки, снимки, есета,
стихотворения, гатанки и цитати.
Учениците са на възраст 10 години и с
голямо желание твориха по тази тема.
Надяваме се, че чрез детското
творчество сме се докоснали малко до
вълшебния свят на гората!
Благодарим Ви за тази прекрасна
инициатива!
С уважение:
г-жа Н. Куртова и г-жа А. Василева
Ние сме от 32 СУИЧЕ ''Св Климент
Охридски'',5А клас.
Приключение в гората
Случвало ли ви се е да искате да си осиновите някое диво животно? Е, и на Благуна ѝ се искаше, но майка ѝ, рейнджър Надежда не искаше и да чуе. Тя постоянно ѝ казваше, че дивите животни са родени да живеят навън, в дивото, а не в някоя къща или апартамент. Но ако все пак толкова много иска домашен любимец може да ѝ вземе някоя костенурка или папагал. Но Благуна не искаше папагал или костенурка. Тя може би искаше нещо, което един човек не може да притежава лесно. Може би иска сърничка? Или лисица? Няма значение, просто да е някое диво животно, което тя харесва.
И един ден, през декември, нейната мечта се сбъдна...
Елена Дякова, 13 г.
ОУ Стефан Караджа, гр. Варна
Някъде в далечната гора
Спокойно и на свобода
Живее малко сладко мѐче
Облечено с червеничко елече
Расте щастливо то в гората
И обожава да се грижи за земята.
Към нея се отнася обичливо.
За всички мисли то грижливо.
Дори през зимата не спи
И не защото се унася във игри,
А щото пази своята гора
Да не се отсече нито една елха.
На пролет птичи къщички поправя.
Табели пише и в гората ги поставя:
„НЕ ПАЛЕТЕ ОГЪН В ГОРАТА!”,
„НЕ ТЪПЧЕТЕ, МОЛЯ ВИ, ЦВЕТЯТА!”
Лятото работи по цял ден
И дома почиства замърсен.
Замърсен от хора не добри,
Които тук на пикник са били.
Есента-и тя му е заета.
Сега засажда младички дървета.
Събира ягоди и плодове
За катеричката и малкото мишле.
Така живей в далечната гора
Спокойно и на свобода
Благородно малко мѐче
Облечено в червеничко елече.
И ако някога гостувате в гората
И забележите елечето в далечината
Не се плашете, а се запознайте
На мечо поздрави от мен предайте
.
Ний с мечо молим ви, деца, природата пазете.
В гората, моля, не мърсете.
Към нея се отнасяте добре-
Тя дом на птици и животни е.
Николай Хаджистойчев, 10 г.,
ОУ "Елисавета Багряна" - гр. Сливен
Днес първокласниците от 1-б в СУ"Васил
Дечев" - град Чепеларе правим отчет на
проект "Седмица на гората". За една
седмица успяхме да представим
богатството на гората-дървета, животни,
птици и диви плодове. Отделно рисувахме
истинска гора. Вложихме много труд,
въображение и вълнение.
Учители:Надежда Мангадашева и Петя Денчева
Стела Стефанова, 7г. от
64 ОУ кв. Симеоново
Моят разказ за гората - есе
Ех...де да можех само за момент сега да бъда на едно вълшебно място. На онова място, където сме само аз и птиците, където се чува всяко едно трептене на природата – приспивният шум на водата, омайните песни на летящите птици, свиренето на вятъра...Как ми се иска за секунда да усетя чистия въздух и да мога само за миг да се отпусна на тревата и да се замечтая, гледайки към небето и чувайки собственото си дишане в тази красива тишина...
Сали Чирпанска, 14 г.
Училище: СУ ,,Св. Св. Кирил и Методи‘‘, гр. Белица
ЛЕГЕНДА ЗА ГОРАТА
Имало преди милиони години двама приятели.
Докато били на лов, те видели нещо много странно – красиво, но странно. То било зелено, със зелени бодли. Пипнали го и се чуло едно „ОХ“ и от двамата. Тъй като те току-що се били научили да говорят ( е не много добре, но какво очаквате от едни първобитни хора ), затова говорът им звучал смешно...
Габриела Арабаджиева, 10г., 4 кл,
СУ "Сава Доброплодни", гр.Шумен
Ива Кръстева, 2 клас
СУ Никола Йонков Вапцаров, гр.Приморско
Документи
