Гората и полето са дом на много животни – насекоми, птици, влечуги, бозайници – тревопасни, всеядни и хищници. Малка част от дивите птици и бозайници в България са обект на лов и затова се наричат дивеч.
В полето земеделците сеят много селскостопански култури и посещението на дивеча не е желателно, защото нанася много щети върху засетите ниви. Освен това, в полето дивечът е подложен на много опасности: от техниката, която обработва нивите; техниката, която прибира реколтата; торовете и препаратите, с които се отглеждат културите; и не на последно място от бракониерство. За това ние, лесовъдите (ловни стопани) се грижим не само за гората, но и за всички нейни обитатели.
Какви трудности срещат дивите животни при оцеляването си и как ловните стопани се грижат за тях?
За да се развива добре дивечът, трябва да са налице три условия: ВОДА, ХРАНА и СПОКОЙСТВИЕ.
Едни от най-важните дейности, които трябва да извършва всеки добър ловен стопанин са:
Създаване и поддържане на „дивечови“ ниви - тези ниви създават на открити места в гората и се засяват с различни треви, люцерна, пшеница и други земеделски култури, за да се осигури зелена храна за дивеча. От тези ниви не се добива продукция, т.е. цялата реколта се изяжда от дивеча.
Изграждане на хранилки – това са съоръжения, които се изграждат в гората и през зимата на тези места периодично се слага фураж, за да може дивечът да има храна и да оцелее през тежките зимните месеци.
Изграждане и поддържане на солища – както при всички преживни животни, така и за елените, сърните, лопатарите е важно да има от къде да си набавят необходимата сол. Затова ловните стопани изграждат специални солища и се грижат там винаги да има каменна сол.
Изграждане и поддържане на водопоища – в някои райони, при сухо лято достъпът на дивеча до вода е ограничен. И тук отново ловните стопани трябва да се погрижат за набавянето на вода.
Изграждане и поддържане на калища. Благородния елен и дивата свиня са животните, които най-много обичат да се „калят“. По този начин се охлаждат и донякъде се предпазват от външни паразити.
Добив на фураж за подхранване – за да има достатъчно фураж (сено, царевица, люцерна, ябълки, цвекло, фий и други култури) за студените месеци, той трябва да се произведе и добие или да се купи. Това отново е грижа на ловния стопанин.
Мероприятията, които се извършват в гората се планират така, че да останат места за укрития на дивеча.
Дивечът намира храна в гората след сечта – първоначално се храни със свежи листа и пъпки на дърветата, които са повалени при сечта, а когато пораснат нови издънки при широколистните дървесни видове, те също са добра храна за всички тревопасни горски животни.
Ловните стопани и лесовъдите се грижат и за здравословното състояние на стадата дивеч.
И не на последно място ловният стопанин и лесовъдът са хората, които пазят дивите животни от бракониерите.
Коментари
Публикувай коментар